"РОМЕО и ЖУЛИЕТА"

Прекрасната история на Ромео и Жулиета от Уилям Шекспир е публикувана за първи път през 1597. Оттогава до днес двамата
влюбени оживяват в огромен брой произведения на прочути творци в различни жанрове. Операта „Ромео и Жулиета” от Шарл Гуно, включена
и в репеортоара на "Опероса Балканика", е избрана сред колекция от музикални шедьоври за двамата влюбени. Тя ще привлече нова,
по-широка аудитория чрез планираните спектакли и в Сърбия и Македония. Тази опера е основен репертоар на 
"Опероса Евксиноград" за сезон 2010.

Само две опери на Гуно могат да бъдат определени като несъмнен успех: „Фауст” (1858) и „Ромео и Жулиета” (1864).
Първото изпълнение на „Ромео и Жулиета” се е състояло на 27 април 1867 в Парижкия Лиричен театър. Премиерата била блестяща – по това време не било необходимо композиторът да чака, за да обере лаврите. Операта е играна 100 поредни вечери! Отново е поставена през 1873 г. в Комичната опера и се играе постоянно цели 15 години.
В Лондон Аделина Пати включва в своя репертоар „Ромео и Жулиета” в италианска версия. Операта се изпълнява в този вариант до 1889 г. когато сър Огъстъс Харис прави нова постановка в оригинал на френски и „Ромео и Жулиета” се превръща в истинска мания.

Историята на Ромео и Жулиета е използвана от много композитори преди Гуно, но неговата версия засенчва всички предишни усилия. Либретистите Барбие и Каре следват много внимателно Шекспировата пиеса. А музиката на Гуно възхитително я илюстрира. Фабулата се развива чрез серия любовни дуети и това наистина е любов – мечтателна, упоителна, нежна и сластна, докосната от лунна светлина – това основно е отразено в музиката. Внимателният Шекспиров читател Гуно е с изключително подходящ за тази история темперамент.
Един френски журналист, който описва композитора в своя студия, казва, че у Гуно винаги има нещо женствено, като същевременно отбелязва неговата очарователна убедителност и свежата, мека и плавна линия на неговото красноречиво слово.
Точно тези характеристики можем да видим в двете прочути опери на Гуно, но особено ясно – и това е напълно естествено поради същността на темата - в „Ромео и Жулиета”. Музиката не се лее без край, но това не се усеща заради страстта и красотата, която излъчват отделните номера. Сцената в стаята на Жулиета е възхитително нежна, а дуетът с балкона е мелодичен и изразителен. Има я и пищната валс – ариета на Жулиета на бала и удивителното соло на отец Лоренцо, следвано от впечатляващи трио и квартет. А очарователният мадригал за два гласа в първо действие и трагичната сцена в гробницата с нейната дълбока меланхолия, са ненадминати.